Проектът е необходим поради факта, че независимо от констатациите относно ограничената заетост на жените в инженерните специалности както на изпълнителско така и на управленско ниво,  липсват анализ на причините довели до това и предложения за последващи мерки за промяна на статуквото.

Чрез специфичните индикатори оценяващи тази дейност може да се проследят тенденциите на развитие относно ефекта на интервенция.

Gender analysis of researchers, 2015 (% share of total number of researchers, based on head count)

От представените данни могат да бъдат наравени следните по-важни изводи:

  1. В някои от европейските държави-членки, сред които и България, може да се говори за равен дял на мъже и жени учени и инженери в количествено отношение , но все още средноевропейските равнища  показват  по-нискът дял на жените учени и инженери;
  2. Почти във всички държави-членки на ЕС, както и в редица други държави,  процентът  на жените учени  е по-нисък от този на мъжете;
  3. По данни на Евростат, в областта на инженерните и техническите науки, жените-учени са едва 22 % срещу 78% мъже-учени;

През 2008 година ОИСР въвежда понятието “New Millennium Learner”, което се отнася за лица, за които дигиталните технологии са част от ежедневието  и поради новият тип световна икономика тенденцията е тази група да нараства непрекъснато. Digitally supportive schools (училища, подкрепящи цифровизацията) са част от образователния процес и за тях също са необходими експерти с висока степен на инженерна квалификация, като отново се стимулира особено равенството на половете.

Трансформацията от традиционна към дигитална  икономика би дала  възможност на жените да утвърдят позициите си на пазара на труда. Гъвкавият подход при Индустрия 4.0. ще осигури по- добро заплащане на позиции, които традиционно са заемани от жени, или ще замести по-ниско квалифицираните позиции с по- квалифицирани работещи, като преимущество ще имаt жените, поради по-добра квалификация и ниво на образованост. (Съгласно проучвания на OECD повечето жени в сравнение с мъже имат гимназиално образование ) (OECD, 2016d).

Установено е, че в ИКТ сектора 5.5% от квалифицираните работещи са мъже и само 1.4% – жени. Изследването от 2017 г. показва, че жените, които работят в инженерно-технологичния сектор са само 11%. Наблюдава се известен прогрес в сравнение с данните от 2015 г., когато този процент е бил 9%. От друга страна обаче, регистрираните в инженерно-техническия бранш жени намалява (CEng, IEng, EngTech от 6% на 5%). Великобритания има най- ниският процент жени инженери в Европа – под 10%, докато в Латвия, България и Кипър те са приблизително 30%. Броят на жените с магистърска степен „Компютърни технологии“ системно намалява, от 14 % през 2010 г. до 6.8% през 2017 г.

В Република България насърчаването на равенството между половете се осъществява в съответствие с Пекинската платформа за действие и 23-тата Специална сесия на Генералната асамблея на ООН (2000 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, Европейската стратегия за равенство между жените и мъжете (2010-2015 г.) и Европейския пакт за равенство между половете (2011-2020 г.). От 2004 г. в МТСП е обособено специализирано звено, което сега работи като отдел „Равни възможности, антидискриминация и социални помощи” (РВАСП) в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” (ПХУРВСП). Отделът е и Секретариат на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.

По отношение на равнопоставеност на жените, страната се намира в относително добра позиция. В определени сегменти жените имат лидерски позиции – например в науката и  в образователния процес. Жените с академична кариера са 51% от работещите, включително и заемащи управленски позиции. По отношение на обучение в инженерно технически специалности и участие в ръководни тела на технологични бизнес структури – данните показват изоставане. Тази тенденция се наблюдава в относително дълъг период и може да бъде обяснена с няколко фактора – недостатъчно осъзнаване на значението на равнопоставеността в дългосрочен план; наслоени предразсъдъци и/или предубеждения по отношение на  участието на жени; недостатъчна дискусионна и промоционална активност, която да стимулира позитивни тенденции.

Сред дипломиралите се в инженерно-техническите науки съотношението е 76.4% мъже към 23.6% жени – много близко до средното за Европа, според данни на Евростат.  от 2014 г. Има данни, които показват, че повечето от и без това малкото жени в този сектор, са заети в академичната сфера, броят на практикуващите професията е неясно малък, а данни за участието на жени на управленско ниво в сектора няма. Но ако се вземе пред вид ниският общ интерес към образование в сектора у нас – 15% според данните на Евростат (2014 г.) и общо 39% жени на управленски постове (данни на Националния статистически институт за 2017 г.), жените в управлението на инженерните науки и технологиите вероятно е много малък. За да се установи състоянието на равенството между мъжете и жените в сектора, е нужно целенасочено проучване и анализ на резултатите.

През последните години се наблюдават активни дейности за насърчаване на равнопоставеността. През 2016 г. на национално ниво e приета Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете (НСНРЖМ) с времеви хоризонт до 2020 г. (Решение на Министерски съвет № 967/14 ноември 2016 г.) Стратегията е насочена към повишаване на участието на жените на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, както и намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите.